‘‘Живот от нулата: Мемоари за храна, семейство и опрощение‘‘, или как “сготвих“ Афганистан

IMG_1348-01

Преди няколко години подарих на сестра ми  книгата ‘‘Живот от нулата: Мемоари за храна, семейство и опрощение‘‘,  която привлече вниманието ми със снимката на корицата си – няколко красиви дървени точилки.  Направи ми впечатление, че в нея освен история, имаше и публикувани  рецепти. Бях напълно сигурна, че книгата е ‘‘чиклит‘‘,  леко и забавно четиво, което разказва за това как се създава кулинарен блог. Освен това, в Америка книгата е публикувана от National Geographic Society, като ми се стори любопитно, че тази голяма компания е застанала с името си зад един кулинарен блогър.

По-късно, сестра ми сподели, че книгата   всъщност  е твърде драматична, тежка и “някъде около средата чак започва  да просветлява“ – не сподели повече впечатления, затова я взех без очаквания.

Започнах да я чета един ден в автобосуа на път от София към Пловдив. Изненада ме, защото не очаквах от един  кулинарен блогър да умее да пише толкова добре, а не знаех нищо за авторката. Разтърси ме, защото в нея има много тъга и много  реалност.  Историята на Александра Мартин – Саша повдига темата за отношенията в семейството, грешките, които допускаме,  прошката –  поднесена e с ненатрапчиви  психологически щрихи, които стоят сякаш на заден план, но всъщност са в  основата на мемоарите.

Биографичната  история на  Саша Мартин е  разказана от нея самата, от първо лице,  и докосва с пълната си откровеност.  Като дете  Саша e изпратена в приемно семейство  заедно с брат си,  поради  мизерните условия на живот и бедността,  заради  които в Америка социалните наистина отнемат деца от родителите. Майката на Саша, колоритна личост с италиански корени, е описана толкова живо и пълнокръвно, че  до последно се чудех  дали  харесвам тази дребна къдрокоса амазонка, която готви с размах и феноменално въображение. Противоречививият  образ на майката,  чийто стоицизъм и хладнокръвие  във вземането на жизненоважни решения   удивлява,   някакси ми напомни на мен самата.

Саша Мартин  разказва много лично-описва пътуването си по целия свят с приемното си семейство; отношенията си с тези непознати хора, към които изпитва смесени чувства; трудното детство и самотата; липсата на майка й;  смъртта на най-близкия й човек-брат й.  Саша  не ни спестява болката си – в цялото повествование има  една тъга, която витае  до края, дори и в най-щастливите моменти, описани от авторката. Самата тя признава, че хепиендът я плаши. Не се изненадах, когато впоследствие видях снимки на самата Саша- една лека меланхолия се усеща дори виртуално.

Книгата съдържа и много рецепти – харесах ги, защото са напълно автентични, домашни, истински. Не са здравословни, без глутен,  или пък веган – има тесто, пържено,  някои от тях са в странни комбинации. За тези рецепти обаче ми хрумва само едно определение –  това са рецепти със сърце и история, от тези,  които се предават между поколенията, от майка на дъщеря,  от баба на внучка.

Към средата на книгата  малко си отдъхнах, защото започва щастливият период на  Саша. Тя се завръща от Европа  в Америка,  купува  си къща,  влюбва се и се омъжва,  ражда момиченце. Тогава, докато дъщеря й е още бебе,  й хрумва да  направи  кулинарен блог, осъзнавайки, че готвенето е  константата в  живота й, която я съпътства във всичките му етапи, добри и лоши моменти. ‘‘Храната означава семейство, не просто оцеляване‘‘ е проникновението, до което достига и си поставя за цел да  открие мира и спокойствието, търсени през целия й живот, чрез изкуството на готвенето.

Саша решава, че не само ще готви, а ще ‘‘сготви света‘‘,  от А до Я. Заемайки се с тази амбициозна задача, която истински ме възхити, Саша започва да готви разнообразни, уникални рецепти от целия свят, по азбучен ред на държавите. Този мащабен проект изисква ровене в енциклопедии, търсене на рецепти в книги, блогове, интернет. Саша се посвещава изцяло на идеята си в следващите 4 години,  а съпръгът  й Кийт, наричан ‘‘Злоядия‘‘, се научава да обича  храната и различните вкусове на света.

Блогът на Саша Мартин се казва www.globaltableadventure.com и има огромен брой последователи и почитатели. За човек като мен, който обича екзотични ястия, разнообразни подправки и храни, той  представлява  ценен готварски наръчник, който обединява буквално 675  рецепти от всички точки на света, при това сортирани по азбучен ред. След издаването на книгата си ‘’Life from Scratch: A memoir of Food, Family and Forgiveness’’, Саша придобива голяма популярност,  а в момента, видно от сайта й – www.sashamartin.com,  е отдадена  на различни творчески начинания.   В посочения сайт авторката отговаря на въпроси, свързани с  процеса на писане, вдъхновението и мотивацията на писателя.

Самата аз ‘‘сготвих‘‘ Афганистан – първата рецепта на Саша в блога й за ‘‘Кабели Палау‘‘, оригинално афганистанско ястие, което се приготвя по празници, сватби и значими събития.

IMG_1357-01

Оригналната рецепта може да видите на сайта на Саша Мартин, но аз лично използвах метода,  представен в книгата. Това, което прави  ‘‘Кабели палау‘‘, или “Qabili Palau“ изключително вкусно,  е  комбинацията  от подправки, които вкъщи много обичаме – канела, индийско орехче, карамфил, кардамон, черен пипер, шафран.

IMG_1417-01

Необходими продукти:   


1 голяма глава лук                                                                   1 ч.л.олио


100 гр.масло или 1/3 чаша гхи/                                            1 ч.л. захар


2 супени лъжици доматено пюре/доматен сок            1/2 чаша стафиди


2 скилидки чесън                                                                    щипка кардамон


1кг.пиле /или по-малко/                                                        1/4 чаша нарязани бадеми


1 с.л. сол


1 с.л. гарам масала


1 ч.л. шафран


3/4 чаша вода/ пилешки бульон

Как се прави: 

Аз лично нямах “гарам масала“, затова  си направих сама:   комбинирах счукан карамфил, счукан кардамон, канела, индийско орехче, черен пипер и кориандър. След това сварих пилето до полу-готовност, а после го обезкостих и нарязах на парченца.  Пилето трябва да се запържи в масло и гарам масала. Използвах щедро количество гарам масала, тъй като много обичам тези аромати.

После приготвих  доматения сос, използвах около една водна чаша домашен доматен сок. Задуших лука в масло, след което прибавих доматения сок,  добавих и малко от пилешкия бульон, в който се беше  варило пилето. Изчаках малко да се редуцира сместа и изключих котлона, като накрая добавих шафрана и смесих пилето с доматения сос. Разбира се, сол и черен пипер според вкуса.

Оризът се накисва за около час, ако има време, но аз лично само измих моя добре под студена вода, след това го сварих, спазвайки упътванията.

Накрая приготвих и морковите, които се запържват леко на средна температура, докато станат лъскави, заедно с кардамона, захарта и стафидите.

Оригиналаната рецепта изисква ориза да се покрие с месото и соса и да се запече във фурната за около 30-35 минути, но аз реших, че оризът ще се пресготви и просто комбинирах, както съм показала на снимките. Най-отгоре се слагат моркови и бадеми, а последните може  и спокойно да се пропуснат.

Изключително вкусно ястие, което вегетарианците биха могли  да хапнат  без месо- само с ориз и доматен сос и моркови.

Търсачът на мечти

    IMG_7723-01Ако имаше професия ‘‘търсач на мечти‘‘,  аз бих я упражнявала ежедневно, страстно и с любов. Любопитна  съм за какво мечтаят хората – кое е това, което изпълва съзнанието им,   движи  ги напред,  къде ‘‘живеят‘‘ щастливите мисли, как се раждат идеите.  Искам да чуя, видя, усетя всичко- гледки, места, събития, случки, образи, цветове. Не бих  търсила, ако не вярвах в смисъла на това да правиш нещата от сърце. Не бих се интересувала, ако не исках да се обградя с мечтатели-  по чисто егоистични подбуди, заради енергията, която създават. Не бих  ги подкрепяла, ако не вярвах, че сбъдването на мечтите е онази добрина, която правим на себе си и на света.

  Ето как мечтая да се представям при разговор:

  Приятно ми е, Светла.  По професия търсач на мечти и помощник в сбъдването им.  О, какво точно работя ли, каква е тази работа? Ами, любима!!! Разпитвам хората за какво  мечтаят. Някои от тях ми разказват с желание, с лекота и сияйно излъчване – как обичам само тези  клиенти! Светът блести отразен в очите им, границите са само условни очертания, тази планета е  техният  дом.  Не,  не са деца – вярата  не познава  възраст, свободното сърце принадлежи всекиму, няма запазени възрастови територии.

  Други се притесняват да говорят, а тях  ги разбирам  добре – да извадиш сърцето си  наяве не е лесно, не става веднага, предпазливостта е нормална.  Да облечеш с думи –  тънки съкровени нишки  от душата си, също не всеки умее. Понякога пък, сърцето е  скрито под много пластове, трупани неусетно – дори собствениците му трудно намират пътя към него. Не  се отказвам, защото всеки  от нас може да попадне там,  а понякога, за да открием изхода, е нужно да помолим  да ни покажат  посоката.

  Има и забравили да мечтаят.  Животът е труден, инертен, сив –  така ми споделят. Кураж, нищо повече не им казвам, кураж-небето ще бъде малко по-светло утре, а човек не забравя аромата на надеждатa. Toй се усеща навън и сред другите, затова моля, излезте от домовете си.

  Има хора, които казват, че не вярват в мечтите. Безсмислено занимание,  лишено от реализъм и здрав разум е това. Убеждават ме, че само здравото бачкане е спасението за всичко желано. Никакъв късмет, никава вселена не ти помага, само ти и усилието. Съгласявам се,   тази версия не е лишена от резон,  но все пак – нужно ли е да бъде ‘‘или-или‘‘, след като може да бъде  ‘‘и-и‘‘?

  Идват и  хора, които твърдят, че са сбъднали всичките си мечти. Тогава  желая да разбера как са го сторили, за да си открадна ноу-хау, да го приложа, дали е универсално? Уви, едва ли. Не вярвам в зануляването на мечтите обаче, в достигането на таван, който се случва в определен момент от живота.

 Хората с цели-мечти. Не си губят времето,  защото си имат план-график,  обвързан  със срокове и конкретни стъпки за постигането им. Аз може би не съм необходима, правилно.  Но само може би –  не винаги целите са гласът на сърцето, тогава някой ден, след като  всичко  е изпълнено,  може пак да се срещнем за разговор. За мечтите наистина.

  Защо някой ще  идва при мен,  един   търсач на мечти?  Вероятно това е, защото няма нищо по-логично  от време на време да изпадаме в нелогичност, да се държим нелогично и да говорим за нелогични неща. Оставям тази  мистерия , ще се радвам, ако сме се разбрали.

   Довиждане,  разкажете ми някоя своя мечта другия път.

 Всъщност, бих се превърнала в търсач на мечти още сега.  Искам да чуя различни, невероятни  истории,  ненаписани, непреписани, чийто смисъл разбират може би единствено  авторите им.  Истории, които проектираме, без да има  нужда да ги защитаваме по друг начин, освен с простото и единствено: харесва ми , това искам, това е моето щастие.

  Бих се превърнала в търсач на мечти веднага, ако това да изслушам  желанията на  другите би ги  валидирало, би им придало повече плътност, а на разказвачите би донесло  сила, кураж, стимул.

  После  и те, смелите, ярките, дръзновените, преминаващи през света с  капчица нелогичност  и своя лична посока, на свой ред  ще помогнат на  мен –един търсач  на мечти.

Преглед на архива

Малко хора  знаят, че през 2015г. започнах блог. Всъщност, сега се замислям – няма нито един човек, който да знае. Защо толкова ни е страх да споделим понякога? Че можем да пишем, да творим, да снимаме( аз лично не), да изразяваме  емоциите си, да бъдем. За такъв страхливец като мен е много трудно да живее с вярването, че истината ще го освободи. Във всички аспекти на това разбиране, нищо че звучи леко религиозно, помпозно дори.

Споделям какво съм написала преди почти 3 години, а все така ми звучи актуално, близко до мен, мое. И си го припомням, и си благодаря.

 

JAN
29 2015

Нирвана

Идва един момент, когато усещаш, че си бил дотук. Моментът, в който пускаш желанието да си отиде, оставяш го да се рее в пространството около теб, но не и да изпълва твоето пространство. Подаряваш го на някой друг. Заповядайте. Можеш да бъдеш и без това, нещата са ок. Преставаш да се взираш, да очакваш да се случи. Преставаш да натоварваш времето и мястото, съществото си с енергията на неосъществяващото се според заплануваното. Усещаш колко си малък и същевременно голям, защото не си зависим вече – ти си добре там, където си. Оставяш се на течението, на други сили или просто на нещо друго. Предаваш се. Обзема те лекота. Няма нищо, всичко е наред. Тогава то се случва. Ефирно, с лекота, без драма, сякаш случайно. Състоянието на нирвана трае кратко.

Салата с козе сирене и ананас

 

IMG_0151Често, когато отидем да посетим родителите на Георги  в къщата им на село, ни предлагат домашно козе сирене, домашно овче сирене, домашен кашкавал. Знам, че наистина  са приготвени от хората в селото, а източник на мляко са животните, които се  отглеждат по къщите. Винаги отказваме, защото миризмата на  домашните продукти не ни понася, толкова сме свикнали с индустриалния вкус. Каква ирония, че понякога все пак си купувам козе сирене от магазина не само за разнообразие, а и заради полезните му качества. За него се твърди, че е много по-леко  от краве сиренето, близко по състав до човешкото мляко, а също, че притежава и лечебни свойства. Има характерен аромат обаче,  затова в случая реших да го комбинирам с ананас – идеята ми беше да го приготвя като предястие, следобедна закуска или някакво междинно хапване. В завършен вид си го представях като хапки, с ярки коктейлни пръчици, които да провокират  твърде капризната Мими да опита нещо различно и ново.

На финала обаче се получи салата с козе сирене и  ананас,  толкова богата откъм елементи, зеленчуци  и хранителни вещества, че  представлява едно цяло завършено ястие, с което ние обядвахме. Разбира се, Мими категорично отказа да опита, което представлява типично нейно отношение към храната.  По-особеното в салатата е дресингът, който придаде още малко екзотика – състои се от смлени бадеми, ябълка, джинджифил, лимон и зехтин. Комбинацията от бадеми, ябълка и джинджифил може да бъде използвана в смутита,  в зърнена закуска или дори да бъде консумирана самостоятелно, толкова е вкусна и засищаща.

Бадемите, които използвам аз, са винаги домашни и имам  късмет да разполагам с тях в големи количества целогодишно. Разбира се, необходимо е суровите бадеми да се накиснат предварително поне за една нощ, за да може да извлечем всички ценни съставки от тях по най-здравословния начин.

IMG_0122

Ето какво съдържа салатата :                                       За дресинга:


Рукола- една шепа                                                                  Бадеми -около 50 гр.


Спанак-една шепа                                                                  Една малка ябълка


Репички – една връзка                                                          Джинджифил -около 10см.


Зелени маслини без костилка                                            Зехтин


Един морков                                                                             Половин изстискан лимон


Соеви кълнове – една шепа


Козе сирене- около 100гр.


Ананас – 2-3 шайби


Как се приготвя салатата:

Ананасът се реже на шайби, премахва се кората, а после се нарязва на малки квадрати или правоъгълници. Козето сирене се нарязва по същия начин и се поставя върху всяко парченце ананас. Запичаме ги  на предварително загрята фурна – 200 °,  за около 15 минути. През това време  нарязваме и разбъркваме зеленчуците, като за нарязването на моркова използвах белачка за зеленчуци и го направих на лентички за по-ефектно.

Как се приготвя дресинга: 

Предварително накиснатите бадеми се обелват и се нарязват  в чопъра/ кухненски робот, блендер/ заедно с обелената ябълка и джинджифила.Трябва да се получи една хомогенна смес, към която се прибавят зехтин и лимон.

Салатата се разбърква със запеченето козе сирене и ананаса, които изчакваме малко да се поохладят предварително. И беше много вкусна!

 

 

 

 

За импровизациите, или как готвя аз

IMG_0050

Обичам  да импровизирам,  и то в последния момент – така се получава, когато си човек, който обича разнообразието, адреналина, тръпката, а не си ги осигурява често. Иронията е, че когато си любител на неочакваните обрати /положителни, разбира се/,   ги търсиш и намираш в ежедневни, дребни,  тривиални дейности от бита. Тази моя склонност да правя промени в последния момент, като се отдавам  на спонтанни идеи и моментни решения,   изостря нервите на човека до мен с напълно противоположен характер–любител на реда и еманация на планираността.

В неделя преди обяд ми хрумва, че нахутът, сварен от предния ден, няма да бъде люта нахутена яхния, както си мислех. Решавам-нахутена салата, нещо здравословно, нещо с аромат на  пролет,  нека прекараме без угризения и чувство на тежест  почивния ден. Нямам  идея какво точно да сложа в салатата. Често готвя по този  начин – променям рецепти, подправки, измислям си на момента, вадя и сглобявам – сработва добре със смутита, салати, месо  и някои типични български ястия и аламинути.  Не става обаче  да приготвяш сложни сладкиши, торти, хляб, сосове,  без да разполагаш с предварителни пропорции, рецепта, елементарно ноу-хау-говоря от първо лице, изхвърлило доста такива експерименти, плод на странна готварска самоувереност. Късметът спохожда само подготвените начинаещи май, не всички. Салатата се получава много вкусна, след като комбинирам нахут, моркови, марули,  ряпа, краставици, портокал и сусам. Хрумва ми, че дресингът  носи на люто и затова прибавям лют червен пипер.  Изглежда  красива, цветна и свежа.

IMG_0035 Изведнъж решавам, че произведението  трябва да бъде заснето. Това налага стилистът  у дома да отложи обяда си,  тъкмо преди да отвори уста за първата хапка от салатата. Трябва да извади инструментариума, да нагласи обективите  и да започне да  снима, за да ми достави удоволствие.  Всички, които снимат храна, знаят, че това занимание изисква подготовка, установка, осветление. Като се има предвид, че ние сме  аматьори, вложената енергия се умножава по десет. Като прибавим и едно четиригодишно с плитки,  което силно се наелектризира и вокализира,     ако не си легне на обяд – тогава се изяснява защо е необходимо спокойствие, време, пространство. Допринесох  да снимаме без тях – важна е идеята, поривът, моментът. Снимките започват, времето напредва, има гладни хора, такива с режим, изнервени хора, само един доволен в мое лице.IMG_0049 Точно тогава ми хрумва още нещо – да направя и хумус с останалия нахут. Тази идея съвсем  не се нрави на фотографа, който се опитва да я отклони: виж колко е часът, моля те.  Не успява, аз вече вадя сусамов тахан и лимон. С рецепта не разполагам, само спомени. Грабвам един огромен пакет червен пипер, неотворен, ръся щедро. Отново без чесън, замествам с кромид лук,  блендер, готово.  Започва да изглежда прекрасно, опитвам го, необичаен. Моят хумус е странен, това е, не знам защо. След малко разследване разбирам,  че червеният пипер е бил пушен. Какво от това- аз държа  и пушеният хумус да бъде заснет! Кухнята отново се нагорещява,  снимките продължават, Мария ни убеждава, че вероятно ще има успешна актьорска кариера, прави шоу, плаче и  се смее едновременно, пее ‘‘Слагам край‘‘ и размахва вълшебна пръчица.

IMG_0067Най-накрая, след множество кадри,  фотографът дърпа шалтера, пуска завесата, туто финити – и той слага край. Придружавам единствената обядвала и оставам с нея, докато заспи. Час по–късно, се убеждавам, че салатата е много свежа наистина, малко люта заради ряпата, с лек портокалов нюанс. Хумусът е пушен, но свършва най-бързо. Дали добрият край е важен – не знам,  аз държа на историята повече – търся и си намирам  потвърждение, че  идеите, спонтанноста, поривът и  промяната са моето нещо. В живота и кухнята хората си приличат навярно.

Как се прави салатата: нарязваме и  разбъркваме добре всички зеленчуци с нахута:

  • 2 марули
  • 1 бяла ряпа
  • 2-3 моркова
  • 2 малки портокалчета
  • 2 краставици
  • Нахут на око,  сварен предварително /може и от консерва или буркан/
  • Сусам на вкус

За дресинга: 3 супени лъжици зехтин; половин лимон, изстискан;  лют червен пипер на люспи

Как се прави хумус: както казах, нямах точна рецепта, но тъй като го правя сравнително често, слагам:

  • Една чаена чаша нахут
  • 2 ч.л. сусамов тахан
  • Кимион
  • Сол
  • Черен пипер
  • 1 ч.л. червен пипер
  • 2-3 с.л. зехтин
  • 1/4 кромид лук
  • Половин изстискан лимон

Чесън също се слага, става разкошно, но у нас е забранен. Всички съставки са напълно ориентировъчни като мерни единици, хумусът търпи вариации.

 

 

Да знам, или да не знам?

 

крачета

В  очакване сме  на  новия  човек, който ще се роди през пролетта на 2018г. Този малък господин ще ме превърне  в леля, Мими – в първа братовчедка и кака, а майка ми и баща ми отново ще се суетят като баба и дядо. ‘‘Мамо, как така леля беше нормална, а изведнъж има бебе в корема?‘‘- ни попита Мария. Обяснихме някакси, все пак темата следва продължение след няколко години.

Така  около мен се завъртяха емоции,  които не бяха преминали  съвсем през съзнанието ми по време на моята бременност. Вълнения, свързани с покупки, организиране на  бебешко парти, питанки за гледането на бебето, отговорите на които вече ми се струват естествени като въздуха. Някакси е странно, но съм благодарна на сестра ми за всичко това, защото с лекота и без напрежение  станах участник в одисея, която ми е почти напълно непозната.

По време на моето майчинство никак не се интересувах от вещи. За мен имаше един основен момент – раждането на бебето, който ме изпълваше със страх, напрежение, смут. То стоеше като мислено  оградена  дата в календара, след  която не съществува нищо повече, бяло петно без данни за хора  и следващ живот. “После ще му мисля“, си повтарях като Скарлет О‘Хара, а също и като човек, който не обича да проектира в бъдещето. Този момент стоеше в съзнанието ми с червена точка и правеше мъгляви  всякакви други евентуални въпроси като:

  1. Дрешки за бебето.

Просто мога да отида да си купя, си казвах. Не ми беше хрумвало, че излизането по магазини вече не е съвсем като да щракнеш с пръсти, макар че сега не помня кое му беше сложното толкова. Казваха ми, че  на бебетата им трябвали  много бодита. Нямах никаква представа защо, не се бях сещала, че държат здраво  пелените. Не бях купила нито едно предварително, добре, че единият от нас  е силно предвидлив по природа родител. Така имахме няколко чисто нови бодита, подаръци,  дрешки от една също толкова предвидлива приятелка. Тя просто ми докара всичко необходимо един ден в 8-я месец в огромни кашони. Те също останаха неразопаковани и  зачакаха своето време – не ровех, не подреждах, не се умилявах. Страх, суеверие, друго, ако знаех, бих  му дала и име на това поведение.

  1. Количката, или по-скоро, КОЛИЧКАТА!!!

Признавам си, че за количката търсих информация около  един ден. Има изписани фермани по тази тема във форумите, като съдържанието им се отличава с няколко белега: изключително компетентно е, детайлно и нетърпящо възражения, тъй като личният опит на авторите му го валидира изцяло. Субективно, обективно, на кой му пука,  все пак пишещите там  разбират от гуми, шасита и механизми. След като усетих, че това знание представлява обем, достоен за докторат, но пък няма да получа такъв, го изоставих в края на този единствен ден. Това, което сканирах от томовете, изписани по въпроса, бяха няколко неща: големи гуми на количка; леко шаси+количка; лесно сгъване на количка. Форумите често обират шеги  и закачки, но все пак признавам, че по тези критерии закупихме една количка в 9-я месец, след като я видях и пробвах веднъж – не се оплаквам, извадила съм късмет вероятно.

  1. Други джаджи.

Тук се включват: люлеещ се шезлонг за бебето, активна гимнастика, пееща играчка за кошарка, слинг, кенгуру /по мое време не бяха актуални ергономичните ранички/ и много други. Нямах представа за тези неща преди да родя.  Оказа се, че  вибриращият и люлеещ се шезлонг е изключително полезна вещ и  може да запази разсъдъка ти, ако бебето плаче неутешимо. Активната гимнастика, която ние ползвахме около месец, разсейва детето за известно време, но спокойно може да бъде заменена от това лично да подрънкваш шарени играчки на детето за стимулация. Чисто личните ми впечатления са, че има бебета, които просто не харесват да стоят в слинг, въпреки всички позитиви от бебеносенето. Затова библиотеките, които предлагат слингове и ранички под наем, са чудесен вариант за това да получиш съвет как да вържеш слинга, а и да се пробва  ще се хареса ли на бебето. В тази графа артикули, по отношение на които бях напълно невежа, се включва всичко останало, което просто улеснява живота ти след раждането и за което нямах никаква нужда да  мисля отнапред.

      4. Легло/кошара

Тук се доверих на приятелките ми и не проучвах дори и един ден. Просто си купих дървено легло от  препоръчаните – от най-големите, с перспектива детето да може да  спи в него до първи клас поне. Детето всъщност спря да спи в красивата си бяла кошара още на 1г.и8м., а после се преместихме в друг град, друго жилище, друга детска стая. Сега изящното  дървено легло стои самотно и се присмива на плановете ни. Всъщност научихме, че много добър вариант в началото са сгъваемите кошари – не изискват обиколник, по-бюджетни са, решение за по-малко суетни родители. Истината е, че бебето просто може да ‘‘настоява‘‘ да спи при  майка си, изразявайки го силно,  гласовито и ясно – тогава и най-стъкменото и прекрасно легло се превръща в камара от дрехи, играчки, завивики.

      5. Т.н. списък с неща за бебето

Бебефон, стерилизатор, шишета, помпа за кърма и т.н. и т.н. , за които просто не държах да придобивам информация – отново с мотива, ще си ги купя после, като му дойде времето. Един нов свят от вещи, които в момента ме очароват, а тогава игнорирах изцяло, избрах да не задълбавам.  Мисля, че стана ясно, че бях от бременните, които не се занимаваха с такива битови, материални въпроси, макар че настоях да пребоядисаме детската стая. Поради късмета да имам до себе си мъж, който обича планирането,  имахме  нужното  точно навреме. Не  съм толкова извисена, никак даже, но  за мен  тези покупки  не изискваха много –  едно кликване на мишката, една разходка  до магазина,  с тази нагласа   не успях да се науча  да ги обсъждам тогава.

  ИНФОРМАЦИЯТА, наблегнах на нея. Тук въпросът ‘‘да знам, или да не знам предварително‘‘ освен екзистенциално звучене,  придобива съвсем практически облик, защото знанието може  да ти помогне, да те успокои, да те направи адекватен на случаващото се. Прекомерната информираност, за съжаление, не е за тревожни и запомнящи всичко прочетено майки – изпитах го на гърба си. Информацията е навсякъде около нас, но  имаме нужда от достоверна и качествена единствено – доверих се на курс за бременни и той се превърна в запомнящо се и много полезно  прекарано време.

      Предварителното знание за кърменето намирам за изключително важно, поне основни щрихи и принципи преди появата на бебето. В действителност, кърменето беше едно от нещата, които бях издигнала в култ и  наистина държах да знам много – няколко прочетени книги и  ровене по темата ми дадоха увереност, която поддържах по време на целия процес на кърмене. За сметка на това, пълна неизвестност относно съня на  бебетата –  този  жизненоважен въпрос не беше предмет на коментари, обмен на информация и лекции в  курса  за бременни. Знаех всичко за първите грижи за  новороденото, но  нямах идея, че бебетата не спят като възрастните, не заспиват веднага и спят по много – никаква идея нямах, за жалост. Не отворих  чудесната  американска  книга за спането на бебето, до момента, в който  играта с недоспиването съвсем загрубя. Тогава ми стана настолна, но темата за бебешкия режим на съня, как и кога да се слага  да спи,  е сред тези, които предпочитам да забравя – нищо, че придобих мащабен обем от знания и обогатих  речника си  със специфична терминология на английски. Ако може, просто да спим,  повече не искам да знам.

     Преди да родя, не бях чела нито една книга за възпитание и  отглеждане на деца, не знаех коя е Мария Монтесори, нищо за метода Кинди Ру или други подобни. После бързо наваксах – прекрасни методи, на които съм изключителен фен – стига да са приложими към конкретното дете, за да няма драма, и ах, защо не обича да реди пъзел например. С лека насмешка и неразбиране, сестра ми  ме чува да говоря единствено за това как пишех писма на бебето – изписвах страница след страница с патетични и  захаросани послания. Забавни  или не, имах нужда от тях. Страници от моята бременност са, наред с визуализациите за лежерно естествено раждане, към които се връщам с  носталгия. Стоях будна нощем и мислено разговарях с безименно бебе, но моето – дарявах я с качества, за които мога да кажа само едно: внимавайте  какво  си пожелавате!

      Всичко това, освен усещане за свързване с детето,  ми даваше  и  чувство  за контрол над ситуацията. Всеки го печели по собствен начин – било с правене на  списъци, било с четене/писане във форуми, ходене на всевъзможни  курсове за бременни,  с боядисване на апартамента,  или  с това да извадиш душата на партньора си по магазините за детски стоки. Всичко, които ни носи душевен мир през този период,  стига да не е нездравословно  за бебето, е  възможно за мен, с цялата му субективност, странност и различност за всяка отделна жена.

   Изборът да знаеш всичко, да не знаеш нищо, или пък нещо по средата,  е предопределен от самата теб – бременна или не, продължаваш да си същия човек, със същия характер, нагласа, приоритети, вярвания и страхове.  Няма вярна или грешна посока, защото след раждането се отваря нова епоха, която разполага с едно огромно предимство – не ти оставя твърде много време за мислене, анализи, чуденки. Знаейки или не знаейки, имайки или нямайки всички удобства, всичко се  изяснява, обърква, пак просветлява,  решава и  подрежда в движение – така става част  от  новата  роля – на майка на живо човешко същество със собствен характер, претенции, нужди и свят.  Всичко се променя  тогава  и   става просто по-хубаво.

Ratatouille по италиански

IMG_9996-01

Страшно много ми се готви френска кухня – предполагам заради предизивикателството, което отправя към мен. Все отлагам да си купя фундаменталната книга  на Джулия Чайлд ‘‘Изкуството на френската кухня‘‘,  за чието съществуване не подозирах до абсолютно емблематичния  за  всички кулинарни блогъри ‘‘Джули и Джулия‘‘. Имам късмета да съм учила френски доста дълго (нищо, че образувам изречения много  бавно към днешна дата), но това ми помага в ровенето във френски сайтове. Ще ми се  да вярвам, че там намирам по-оригинални рецепти, от първоизточника.

Рататуй може да се приготвя, както си пожелае човек, според мен. На тиган, във фурна, на кубчета, на шайби, срещнах го под всякакви форми. Години наред съм го готвила на тиган – със зеленчуци, нарязани на кубчета, обаче този път реших да го направя по-различно. Дали това е българското ‘‘редено‘‘ или френски Рататуй,  националните кухни вероятно може да поспорят. Най-накрая обаче моето ястие получи италиански завършек поради твърде прагматични причини– просто бихме останали гладни само със  зеленчуци и ни е нужен  някакъв въглехидрат.

IMG_9979-01

Продуктите, които аз използвах:                                              Подправки:

2 тиквички                                                                                       Суха мащерка-1 ч.л.

1/2 патладжан                                                                                  Сух босилек- 1 ч.л.

1 глава червен лук                                                                          Сол

1 домат                                                                                                Черен пипер

1 зелена чушка                                                                                 Зехтин

1 червена чушка

Как се прави:

Всички зеленчуци се нарязват на колелца и се нареждат в тавичка/керамичен съд, а в моя случай- в стъклен такъв. В идеалния случай зеленчуците са с еднакви размери, но при мен се наложи да разрежа кръгчетата на патладжана на две, както и да нагодя зеленчуците един към друг по форма. Накрая стана много пъстро и красиво, макар и леко рошаво. Поръсих със суха мащерка и босилек, сол, черен пипер, полях със зехтин. Що се отнася до подправките, знам, че в оригиналната рецепта задължително присъства мащерка, аз лично обожавам босилек – би се получило много по-добре с пресни подправки, но просто не намерих такива. Слага се и чесън, но у нас той е силно мразен,  персона нон грата, поради което не присъства –  въпреки това съветвам да не се пропуска.

Сложих Рататуй да се пече на студена фурна заради стъкления съд, на 200 градуса с вентилатор. Много бързо стана,  за около 30-40 мин., като аз лично обичам зеленчуците ми да не са твърде меки, а леко хрупкави. Докато се печеше, направих един класически доматен сос, за който използвах домашен сок от смлени домати, 1 бирена бутилка. Вероятно все някога сте правили доматен сос за паста, но все пак да предложа моя вариант:

Слага се 1 малка главичка лук, задушава се, после се прибавя  доматения сок, босилек, 1 листенце дафинов лист, сол, щипка захар, 1 с.л. червено вино, зехтин. Разбира се, чесън – в моя случай отново напълно низвергнат. След като кипне, къкри на бавен огън около 20 мин.максимум – това е най-любимият ми сос! Накрая направих и пастата и се получи вкусна френско – италианска симбиоза.

 IMG_0028-01

 

 

 

 

За намеренията, Чин-Чин!

Посрещнах 2018г. по поларен халат и чорапи в тон. Трябваше да събудя заспалия до мен любим, иначе щях да пожелая ‘‘Честита Нова Година‘‘ единствено на себе си. За късмет, Мария заспа преди да започне грандиозното  светлинно-звуково шоу, организирано от всички съседи, обитатели на панелките около нас – пиротехническата програма продължи  часове наред и създаде една  неочаквана празничност за нас на дивана. Болни, не  отворихме пенливото просеко,  но вдигнахме тост с малиново. ‘‘За разбирателството‘‘, каза Георги. Tези коледни празници  не беше изцяло  налично, затова кимнах  в съгласие: ‘‘За разбирателството, чин-чин‘‘!

Равносметките са банални, скучни и ги асоциирам с  минали работи. Фен  съм на това  да можем да си даваме сметка какви грешки допускаме, какво е това, което се повтаря в живота ни, а не бихме искали, кои свои навици да променим – такива осъзнавания приветствам целогодишно. Отричам заричането, обобщенията и  поставянето на цели в стил: ‘‘През 2018г., ще отслабна, ще започна да правя стойка на глава, ще спра глутена и ще науча италиански‘‘. Не ми върви с такива списъци, знам. Неусетно обаче,  някъде между  дългите трапези, силните страсти покрай логистиката  около багажите в коледните дни,  размянята на реплики между изнервени  хора с температура и болки тук и там, едни точно определени мисли ме завладяха. За първи път и без да ги каня. Ако са равносметки – добри дошли са, макар че предпочитам да ги наричам намерения, които принадлежат на бъдещето:

1.Присъствие. Не само телом,  а най-вече духом, в живота на детето ми. Разговори, игри, общуване, танци, смях –  време заедно с  моето пълно присъствие.

2.Минимализъм. Тази година силно ме завладява усещането, че искам да изхвърля половината си гардероб, да остана с две рокли и три  блузи, да раздам сервизите, бижутата,  да разчистя и изхвърля всички неща, които принадлежат на миналото. Да продадем апартамента и да заминем за топлите страни, с раници, усмивки и бели ризи.

3.‘‘Бъди по-мила!‘‘ – ми прошепна един глас в една от тези коледни нощи. По-мека- към себе си и към другите – ще ми се да вярвам, че мъдрото ми  вътрешно ‘‘аз‘‘ се намесва, когато трябва. Затова благодаря, ще изпълня.

4.‘‘НЕ‘‘ на нещата,  предложенията,  възможностите, които не са ми важни. “НЕ“  на историите, които  принадлежат на стари мои идеи, планове, ценности.  ‘‘ДА‘‘ на актуалните желания, тези на сърцето, на носещите мир. “ДА“ на  отсяването, подредбата, приоритетите.

5. Фокус. Щрак. Фокус. И може би, така се създават картините, които най-много харесваме, в които се влюбваме, които ценим. Щракането  напосоки си е чист късмет, в който вярвам, но още повече вярвам в себе си.

  Намеренията за 2018г. тепърва предстоят – да се измислят,  случват, материализират, избистрят. Всъщност, пия за разбирателството най-вече. В семейството,  офиса, детската градина, на училище, на улицата. В магазина и  в душата. Толкова е просто,  важно и нужно, а  е последно, за да  кажа  с него ‘‘Наздраве,  чин-чин, честита 2018г.!“

Зеленчукова фритата

Фритата ми  е изключително любимо ястие, защото в нея можеш да сложиш всичко – разнообразни зеленчуци, сирена, колбаси, шунка, подправки. Има само едно нещо, без което не може – яйца в добро количество.

Имам щастието да разполагам почти винаги с домашни яйца, от село, които са наистина различни – с твърди черупки и много жълти жълтъци. Правила съм фритата по най-различен начин – с повече картофи, или  пък основно с тиквички, но винаги обичам  да слагам зелена  чушка и лук, защото ми дават свежест.IMG_8943

Добавяла  съм и грах от консерва,  гъби, пармезан и какво ли още не –  фритата за мен е  ястие, в което могат да се комбинират наистина разнообразни съставки, според вкуса. Този път сложих:

      Продукти:                                                                            Подправки:

  1. 2 малки картофа                                                    1. Градинска чубрица
  2. 2 малки тиквички                                                 2. Босилек
  3. 2 зелени чушки сиврия                                       3. Сол и черен пипер
  4. 1 връзка зелен лук                                                4. Зехтин – 3-4 супени лъжици
  5. 1 малка глава кромид лук                                  5. Магданоз
  6. 200 гр.сирене
  7. 1 домат
  8. 5-6 чери доматчета за украса
  9. 8 яйца
  10. 200 гр. кашкавал

Как се прави: 

Приготвя се изключително лесно и даже  хора без никакъв опит в кухнята могат да я направят. Картофите се сварят до омекване, нарязват се на кубчета  и се разстилат в тавичка. Всички останали зеленчуци се наразват на кубчета също, сиренето се намачква хубаво с вилица и всичко се  разбърква добре заедно с подправките( тях слагам на око). Яйцата се разбиват с вилица или телена бъркалка и се  слагат последни,  като трябва  да  поемат в зеленчиците и да се разстелят навсякъде. Приготовлението по рязането и подреждането  отнема около 15-20 минути.  На мен лично този път ми отне повече, защото исках да снимам всички продукти поотделно с идеята да направя фотоколаж(получи се, като за първи опит).

Пече се  във фурна с вентилатор на 200 °- аз лично не я загрявам предварително, но мисля, че няма пречка да се сложи и в загрята фурна.

Когато ястието е добре изпечено, което при мен отне около 30-40 мин., се слага настъргания кашкавал и се запича за още 10 мин. само  на грил. Отгоре  поръсих  с магданоз и украсих с чери доматчета, но спокойно може да остане и само с кашкавалена коричка. Бон апети!

 

IMG_8955IMG_8958